Мойта любов не е грешна светица,
мойта любов и свята грешница не е.
Тя като  изгряла на тъмно свещица
да се таи и мълчи не умее.

Мойта любов, като руйното вино
не замайва главата, но вените стопля.
Горещо я моля - дано не отмине!
 И стигат до нея моите вопли.

 Мойта любов, като старата болка
не пари душата, но спомен изгражда.
Става спасение в мрака и толкова
дни светлината отново я ражда.

Мойта любов, като лудото биле
лекува сърцата, но жертви не взима.
Отвара до дъно от него изпили,
моля се аз и след нас да я има. 

Твойта любов - тя е истинската любов. На истинската жена.
С поздрав, Руми!

До нови срещи!