Сипна залезът лято в реката

и подпали пожар есента,

сякаш паднал болид от ръката

на космогонната топлота.



А в огледалото необятно

на виолетово-синя вода,

се прелива от жълто във златно

първата и последна звезда...



Зад облак гневната месечинка

скрива ревниво-сама своя лик,

та в зеницата й, като прашинка

да се запази докрай този миг.



http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=232140