Аз съм твоето добро огледало.
В мен се оглеждаш и не ти се тръгва.
Усмихнеш се - и засиявам цяла.
Намръщиш се - и тогава помръквам.



Но не посягай да стигнеш дъното
на тъй огледалната ми повърхност.
Внимавай с дълбокото - ще потънеш,
ако си обикновен простосмъртен.



В подмолите ми скрита е мъдрост
от неизпълнени обещания.
Там рибите на мисълта помръдват
и се крият безброй желания.

 

Здравей, стигнах до поезията ти от един твой коментар, относно блогърът, който задава някакви глупави въпроси, от рода на "защо жената е такава, друга онакава..." Както казва един мъдър човек - "Винаги си заслужава да питаш, но не винаги си заслужава да отговаряш." Но както и да е - изпрати му линк към това стихотворение и ще му отговориш... Аз също бих отговорил на подобни въпроси с мои стихове. Някак си е по хуманно. Относно поезията ти - продължавай в същия дух! Успех!