Оглушах... Ослепях... Не горчи...

Просто всичко превърна се в истина.

И, когато прогледнах пречистена,

друг свят видях с чужди очи.



Ослепях - в мен блести тишина.

Не горчи - а от спомен съм вкусила.

Оглушах - как така съм пропуснала

покрай себе си дума една?



Имам всичко, загубих любим.

Наруших своето светоусещане.

Но защо - че е късно - се сещаме,

чак когато обезболим?