Тя вървяла с венчета от рози в косата,

разговаряла нощем с дъждовна вода.

Тук дошла и загадъчна, и непозната

от далечна и чужда, но ярка звезда.



Тя раздавала с шепи вълшебства от нежност,

била медно момиче със душа на поет.

Разгоряла у стари и млади надежда,

помежду си да стоплят сърцата от лед.



Ала хорската злоба я дебнела с мрежи

и нарекла я подъл, безнравствен лъжец.

И преплело момичето своята нежност,

за да стигне звездата по стълба-въже.



Горе днес от небето във нощите грее

една млада, далечна, гореща звезда.

Наблюдава ни Петя щастлива от нея,

разпознала се в истинската свобода.
 

истинска поезия
прекрасно стихотворение
благодаря ти за стиха

Жорко, може ли да те наричам ДжоДжо?
Лек ден и топъл ден!

такова да ти е на езика
лек и спорен ден
джоджо