Твоя съм, твоя! Тополчица с червена забрадка,

стройна, висока и тъмнокоса, и тъмноока.

Свети във тъмното кожата ми бяла и гладка,

щом ме погледнеш - във взора ти потъвам дълбоко.



Твоя съм, твоя! Не красавица с хубост неземна,

 аз  съм и слънчева, и усмихната, и омайна.

В очите ми чезнеш, ако към тебе погледна.

Полека ще ти разкривам  моите женски тайни.



Твоя съм, твоя! До края нека такава остана

за теб - тополчица с червена, вълшебна забрадка.

Но е сърцето ми една нелекувана рана,

вперило поглед... В кого? Нека да бъде загадка!