Не ме търси никога, никога повече,

нито в съня си, нито наяве...

Пък и на какво ли да се надяваме,

щом пропуснатото не идва отново.



Даже ние да си оставахме същите,

хората около нас се променят,

децата ни, светът, вселената...

Чакай! А за какво говорехме всъщност?



Дори телефона покрай тебе обикнах,

все стоях покрай него като наказана.

Чу ли ме? Казах, каквото казах!

Стой така, че телефонът ме вика...