Преди да подхвана същността на самата тема, е необходимо да се уточни един много съществен момент: има два типа лъжи и според мен категоризирани биват "долна" и "благородна".

Долната лъжа служи за облагодетелстване на даден човек за личната му изгода.

Благородната лъжа е тази, която е облагородена от дадените обстоятелства и има за цел да не засегне човека, а дори да подпомогне неговото нормално съществуване и развитие.

И сега стигам до същността на темата, а именно:"Какво е мястото на лъжата в едно дългогодишно приятелство?"

Естествено е, че за да просъществува то като такова, е необходимо отношенията между двамата души да са чисти, искрени, почтени, откровени - или изброени всички възможни положителни термини , включени в българския език.

Но тук стигам и до извода, че една благородна лъжа може да намери място и между приятели. Например: добър приятел е болен от неизлечима болест. За да не се наруши неговото психическо и физическо състояние допълнително, не е необходимо да му се съобават подробности относно действителното развитие на нещата. Или казано накратко: в къщата на обречения, не се говори за смърт.

Остава е един трети вид лъжа - това е спестяването на истината. По този начин щадим чувствата и емоциите на човека, който ни е приятел и не искаме да го нараним.

Винаги съм си мислела и нещо друго. Съществува сентенция :"Истината е ката слънцето, гледаш ли непрекъснато в него - ще ослепееш!" Дали като казваме винаги истината на приятелите си и близките си хора не ги нараняваме и обременяваме повече, отколкото ако им показваме по завоалиран начин действителното състояние на нещата? Пък който е достатъчно интелигентен може да прозре сам за какво иде реч.

И оттук идва съответния извод:

Да - лъжата има своето неприкосновено и изконно място в човешките взаимоотношения, само че поднесена деликатно и по съответния начин.