Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2011 06:37 - Старинен напев -ІІ
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
1



 "Стоян си стадо подкара,
че го на валог превали,
самодивите издебна,
та им ризите открадна..."

нар.песен от Търновско


Аз добра съм и много щастлива,
че зове ме гората с гласа.
Сутрин волна, сама самодива
ще пристъпвам сред буйна роса.

Тук със моите диви сестрици
по поляните билки бера.
Мое либе, аз лебед съм, птица
що се къпе нощес във вира.

Риза моминска искаш да вземеш,
да ме сториш ти своя жена,
да ме сложиш във стаи надземни,
та да шетам с мерак у дома.

Не разбираш ли или не чуваш?
Либе мое, ти слушай добре:
Самодива си дом не домува,
самодива си дом не бере...

Тежка клетва лежи върху мене,
ще я махне сал момък честит.
И тогава той нека ме вземе
в тъмна доба в усоето скрит.

И тогава ще стана невеста,
като бисер-мънисто жена.
А така, самодива злочеста
съм заклета да вехна сама.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 426527
Постинги: 612
Коментари: 756
Гласове: 1215
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031