Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2011 06:37 - Старинен напев -ІІ
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
1



 "Стоян си стадо подкара,
че го на валог превали,
самодивите издебна,
та им ризите открадна..."

нар.песен от Търновско


Аз добра съм и много щастлива,
че зове ме гората с гласа.
Сутрин волна, сама самодива
ще пристъпвам сред буйна роса.

Тук със моите диви сестрици
по поляните билки бера.
Мое либе, аз лебед съм, птица
що се къпе нощес във вира.

Риза моминска искаш да вземеш,
да ме сториш ти своя жена,
да ме сложиш във стаи надземни,
та да шетам с мерак у дома.

Не разбираш ли или не чуваш?
Либе мое, ти слушай добре:
Самодива си дом не домува,
самодива си дом не бере...

Тежка клетва лежи върху мене,
ще я махне сал момък честит.
И тогава той нека ме вземе
в тъмна доба в усоето скрит.

И тогава ще стана невеста,
като бисер-мънисто жена.
А така, самодива злочеста
съм заклета да вехна сама.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 417113
Постинги: 610
Коментари: 756
Гласове: 1205
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031