"Стоян си стадо подкара,
че го на валог превали,
самодивите издебна,
та им ризите открадна..."

нар.песен от Търновско


Аз добра съм и много щастлива,
че зове ме гората с гласа.
Сутрин волна, сама самодива
ще пристъпвам сред буйна роса.

Тук със моите диви сестрици
по поляните билки бера.
Мое либе, аз лебед съм, птица
що се къпе нощес във вира.

Риза моминска искаш да вземеш,
да ме сториш ти своя жена,
да ме сложиш във стаи надземни,
та да шетам с мерак у дома.

Не разбираш ли или не чуваш?
Либе мое, ти слушай добре:
Самодива си дом не домува,
самодива си дом не бере...

Тежка клетва лежи върху мене,
ще я махне сал момък честит.
И тогава той нека ме вземе
в тъмна доба в усоето скрит.

И тогава ще стана невеста,
като бисер-мънисто жена.
А така, самодива злочеста
съм заклета да вехна сама.