Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2011 13:33 - Приказка за малки и пораснали
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 387 Коментари: 2 Гласове:
2



Аз съм звезда - дъщеря на Вселената.

Препращам лъчите си през

празните пространства,

за да стигнат до далечната Земя,

за да има в тъмните нощи на хората

светлина.

Тук, в безкрая, където няма нощ и ден,

аз си играя с космичния вятър,

вървя през Времето и разговарям

с Вечността...



..................................................................



Моя Майка беше Земята,

мой Татко - Морето обширно.

Родих се от една бисерна мида

и излязох на морската повърхност.

Звездите отгоре ме гледаха тъжни -

те станаха първите ми кръстници.

Избраха ми чудното име Звездна -

за да бъда като звезда -

красива и чиста...



Играех с вълните, с морския пясък,

гледах с далечна възхита простора,

с цветя морски се кичех,

слушах птичия крясък

и прекрасни легенди за земните хора...



Аз пораснах. Косите ми станаха черни,

сякаш на морското дъно водата,

очите ми бяха като нощ непрогледна...

Мое беше Морето.

Владеех Земята...



Но не исках тяхната власт.

Исках да видя хората.

И ги видях.



...............................................................



В едно утро - мъгливо и бурно,

уморена от играта с морските вълни,

аз излязох на пясъка.

На брега видях грохнала, стара жена.

Години бяха превили снагата й,

време беше дарило косата й с белота.

Помогнах й да отнесе товара от клони,

събирала незнайно къде.

На сбогуване, вместо благодарност,

тя ми рече:

"Дъще, зная за твойта мечта.

Ти ще видиш хората, ще идеш

сред тях,

но добре запомни!

НИКОГА НИКОЙ НЕДЕЙ ДА ОБИКВАШ!"



Каза думите странни и

се стопи във въздуха

без да остави следа...



.............................................................



На същия бряг срещнах момче.

Момчето с пепеляво-руси коси.

Морето беше дало от синьо-зеления цвят

на водите си,

за да станат такива очите му.



Забравих съвета на старата жена,

за да открия сама, че

ЧЕРНОКОСИТЕ СА ВИНАГИ ТЪЖНИ.



А вечер, край пламтящия огън

той ми разказваше за момичето

от съня си -

за неговата доброта и вярност.

"Звездна, - казваше той. -

Приятелко моя, дошла от небето

при мене,

за да разпръсваш самотата ми.

Аз ще я срещна,

щом вярвам в това!"



Той чакаше... Той се надяваше...



Нощем, докато спеше

аз го гледах през сълзи.

Плачех, защото знаех, че съм обречена.

И с ужас очаквах деня,

в който те ще се срещнат...



...........................................................



Не закъсня тоя ден.

Той дойде,

тогава, когато я зърнахме край скалите

да милва с пръсти черния пясък,

да докосва водите

и те да гаснат в ръцете й...



Видяха се те - момчето и момичето

от сънищата.

Тръгнаха един към друг

с протегнати ръце,

а аз стоях и ги гледах тъжна...



Тогава моят Татко - Морето

запени вълните си гневно.

А аз бях сама...



Майка ми разтърсваше

могъщата си снага.

А аз бях сама...



"Стига, Татко Море!

Сбогом, Майко Земя!" - извиках

и изчезнах завинаги.

Станах звезда...



...........................................................



Сега съм звезда. Малка звезда.

С космични лъчи през бездните грея.

Нощем изпращам със сноп светлина

своята обич до Него...

и Нея...
 



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariposatracionera - Много тъжна и невероятно - красива ...
28.01.2011 08:41
Много тъжна и невероятно - красива приказка, Руми!
Благодаря ти!
цитирай
2. vestavestalka - mariposatracionera - Много тъжна и невероятно - красива ...
28.01.2011 13:04
mariposatracionera написа:
Много тъжна и невероятно - красива приказка, Руми!
Благодаря ти!

Благодаря отново!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 415732
Постинги: 609
Коментари: 756
Гласове: 1203
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031