Надълбоко у мен е жената приспана.

Всяка пролет магьосвам я с билка омайна.

Всяко лято опивам я с виното диво...

И в унес безгрижен по-дълбоко заспива.



Но дошъл отдалеч, непознат, несънуван,

ти ме будиш и в мен неповикан нахлуваш,

разпиляваш и драскаш ме с укори груби.

Спри навреме! Защото така ме погубваш,



и захвърляш душата ми полуобгоряла.

А жена без духа си е само едно тяло...