Каква ме е мале, Наречница

нарекла, още орисала,

да расна румено- млечна-

великденско яйце писано,

под ярка звезда лумнала,

та да ми е звездна сполуката.

От късен час чак до съмнало,

да гоня със стихове скуката.

Какви са били тези Орисници

орисали още нарочили,

да бягам с явни измислици

от първа обич нарочно

и песни да пея за влюбени,

Със песни сърце непорочно,

излива се ручей от мъка,

която разплаква гората,

тревата, дори и камъка.

И после все тъй недолюбена

да се разтварям във пламъка,

на нощите пеперудени.

Да тлея с мъка невестина,

а горе сама и учудена

да свети луната девствена.

И отдалеч, галактика ласкава,

с цвят във лила – лавандулена,

примамва планетите праскови,

и гледа свенливо-забулена.