Кой си ти във мислите ми вплетен,

с очакване изпълнил мойте дни?

Аз, която тичах с ветровете,

след теб вървя, по твоите следи.



Кой си ти, през моя път преминал,

изваян и от огън, и от лед?

Сама живях аз толкова години

със тайна вяра, че ще срещна теб.



Кой си ти? Сърцето ми те пита.

От паметта ми чезнат твоите черти.

Познат и мой, през времето отлитащо,

вървиш към мен незнаен... Кой си ти?

"Кой си ти?"
Докато си задаваме този въпрос, ще знаем, че някой мисли за нас и се надява!
Хубав ден!

Понякога живеем цял един живот край някого, без да си отвърнем на въпроса кой всъщност е човекът до нас...
Страшен въпрос.
Чу

Хубав уикенд!

Този въпрос си задаваме само в началото. След това вече отговора е ясен от само себе си.