Ти ще бъдеш след мене онази,

дето с вечност докрай се обрича.

Съумееш ли да го запазиш,

с обич най-всеотдайна обичай!



Разпилявай косите му светли,

както той пръсна моите дни,

а над вашта любов неусетно

мисълта ми безплътна ще бди.



Прегърни го със страстния трепет

на двете в ритъм туптящи сърца.

На очите в безмълния шепот,

ще изгреят сияйни слънца.



Ти ще бъдеш и вечна, и чиста,

и безгрешна, каквато аз бях.

Ще ти дам обичта си предишна,

мой единствен и най-женски грях.



Неживяната обич ще пратя -

кръстопътя и на моите дни.

И бъди вместо мене ти свята,

с двойна обич докрай го люби!