Уж между нас нямаше нищо, нищо...

А защо ми е тъжно, че се разделяме?

Нямаше нито ненужна постеля,

нито думи до болка излишни...



Имаше само игра недовършена,

нежност по детски, неосъзната,

щом можех да сбирам в ръцете ти сгушена

останки от изстиващо лято.



Какво ли ни свърза по-силно от чувствата,

та си заминах така раздвоена?

И защо моята малка вселена

сега дълго ще се скита разпръсната?