Тя от Витоша дивна извира,

там върхът Черен е нейния дом.

Сто потока по пътя подбира

и дарява им речен подслон.



Струма - изумрудено свежа

в дефилето оставя следа.

Като знойна кобилка бележи

пътя минал след буйна езда.



Бурно следвайки свойте талази,

долините по пътя оре.

На моменти спокойно си лази

към влюбчивото Бяло море.



Моя стройна и зряла! Реката

с многобройно пролети сълзи.

Тя спокойна е само, когато

през ливадите тучни пълзи.



Тя игрива е и необятна

със подводните речни скали.

Но е Струма - реката, която

с пълноводие прави бели.



И припява си песен без думи

по пътеки с гореща тъга.

Моя стройна, забързана Струма,

необятно красива река!