Със думи мога да убия,

със думи мога да погаля.

Те, думите, като стихия

възбог ни вдигат, и провалят.



Със думи мога да рисувам,

със думи мога да задраскам.

Те ми помагат да рискувам

и дават на стиха окраска.



Със думи мога да възпея,

или да отсека със думи.

Те сила са ми и се леят,

като насочени куршуми.



Със думи мога да разплача

или със думи да отричам.

То все едно е на палача

да му река, че го обичам.



Щом думите ми се удават

до края си ще ги владея.

Единствено да бъда слаба

чрез словото си не умея.



Затуй ви моля, извинете,

че съм понякога нескромна.

Едва ли с изрази дискретни

признат е някой за върховен.



Те - думите сами опиват

и думите - пожари правят.

Едва ли някой мълчаливо

след себе си следа оставя...