Много думи изрекох - малко неща съм казала,
за тебе мога да мисля винаги.
Стиховете ми са мъниста
от разпиляна огърлица -
ще я събирам до края на дните си.
И когато косите ни
избледнеят от бялото
ще открия, че много загубихме.
Но дано във децата ни
взели нашите образи
има част от безумното влюбване.

....................
Имам още да кажа,
нищо, че е напразно.
Но дали ще ми стигне времето?

То е добро, ще ти се даде достатъчно!
Поздравления!
Чу

Благодаря, Чу, ще те послушам!