Не крий във душата си лошите мисли,

избързай напред, усмихни се.

Очите си в болка притръпна не свивай,

опитай да бъдеш щастлива.



Какво, че косите ти вече бледнеят,

душата ти още щом пее.

И този път болката сляпа ще мине,

след всичките тези години.



Пред тебе животът издигнал е чело,

отпивай от дните му смело.

Не помниш ли, малка ти беше, а вече

си търсеше свое далече...



Оплитат ми мислите думи утеха,

поемат ме с кроткия устрем

на тежкото, бледо, безкрайното "днеска"

и плаши ме близкото "утре".