По небесните релси на времето

вие зимата скрежна лиана.

И заприда с изящно вретено,

свойта булчинска, снежна премяна.



Тази бяла, невестинска дреха

със седефена нежност обшита,

е от ангелска руба по-лека

и е в снежна мъглица обвита.



Как премяната снежна облича?

И женихът й в случая кой е?

Туй е смелото блатно кокиче,

зажадняло за ласка спокойна,



заразено с довятърна лудост,

дето вишнев цвят носи по-лесно

от прашец на крилце пеперудено,

разпилян по пътека небесна.