Да тръгнем двама с тебе -

най-милия, най-любимия,

да идем, да минем из Пирина,

ще се вие нашта пътека

край хилядолетни мури и клек.

Ще бродим двама между скалите,

обрасли с жълти игличини

и ще бъдем много честити,

че с двойна обич обичаме...



* * *



Обич двойна нося в сърцето си,

обич двойна докрай ме изгаря.

Първата обич - към тебе - е крепост,

втората - клетвена - е България.



Обич двойна ни води из тая,

Пирин - българска майка далечна.

Първата обич, ще бъде до края,

втората - жертвена - ще е вечна!