Хиляда хартиени жерави сгънах

и ги насочих за полет към слънцето.

Мечти, като сърмена нишка опънах

със обич направо в сърцето покълнала.



И вдъхнах живот на любов-оригами,

която, твърдят, мечтите ни сбъдвала.

Във въздуха стон на тревожно пиано

проплака и скри се внезапно зад ъгъла.



Остана след чувствата жерав хартиен

да плаче с дъжда по олука небесен.

И само сърцето хартиено бие

с една най-любовно задъхана песен.