Навън дъждът набира сили

и се опитва да вали.

Във влажното небе открили

са пътя облаци-мъгли.



И тихо е. И няма птица,

която да напява с вик.

А само огнена зеница

прокрадва ириса си в миг.



Отгоре сипва се случайно

такава някаква вода...

Разбирам, няма по-нетрайно,

по-тъжно нещо от дъжда.



Той на цветята и тревите

е нужен като нощ и ден,

зората щом връз тях открито

люлее лъч заруменен.



И втурва се така красива

дъга над цъфналата ръж.

Земята жадно преоткрива

и люби пролетния дъжд.
 

Браво, браво!

Благодаря, Капито. Нещо се губиш напоследък, защо така?

работих повечко :)

Да не е нещо лошо, всичко друго е поправимо! Хубав уикенд!

мерси, такъв и се очква :)
И на теб приатна почивка!