Безсънни дълги нощи с гаснещи мечти,

това даряваме си често аз и ти.

За празник и за делник, в утро и по здрач,

сълзите са приятели, а не палач.



Те носят ни утеха, късче свобода,

и глътка пресен въздух, те са съд с вода,

и менче, от което някога си пил,

и спомена, където си го съхранил.



Безсънни дълги нощи с пареща зора,

рисуват изгрева над тисова гора,

в която ароматът от пелин горчив,

старее с виното и с онзи вкус тръпчив



и с него разгорява пламъци в кръвта,

не позволява да си иде любовта.

Но наближава ден за новите мечти,

набързо пресъздаден в този кратък стих.