Скрити сме във ъгъла на тоя шантав свят.

Там небето пълно е със убийствен хлад.

Там звездите мокри са и са без живот

и в небесни локви, гонят своя ход.

Хвърлил свойта сянка Млечният ни път

сбира на седянка спътници отвъд,

сбира и ги котка, като за игра,

за една разходка с пламнала зора,

водеща началото от самотен лес,

който огледалото е на нашто ДНЕС.