Щом видиш очите ми някога тъжни
и чуеш, как плаче сърцето,
тогава отново при мен ще се върнеш.
Край нас ще бушува морето...


При нас ще се върне пак същото лято,
когато след вятъра тичайки,
с теб бяхме богати, безкрайно богати,
защото до болка обичахме.


Край нас ще синеят простори безкрайни,
ще пискат ята оживени.
И твойте очи пак ще стават потайни,
с цвят морски - синьо-зелени.


Ще видим как гаснат залези алени,
възкръсващи сутрин в зората.
А нашите мисли, от обич изгаряни,
ще гонят далеч самотата.


Ще гледаме нощем пътеката лунна,
искряща над морската бездна.
Безмълно и чуждо над нас само будна
ще свети вселената звездна.


И всичко това ще се случва отново
додето веднъж занемяла,
пред теб ще стоя и с едно само слово
ще дойде пак нашта раздяла.

Ех, Руми!
Всичко ще е същото - и не съвсем.
Благодаря ти за чудното стихотворение!
Светли празници!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!