Набрала цял куп маргаритки бели,

аз късайки по листчетата сричам,

очаквайки поредната неделя:

"Обича ме, не ме обича..."



Какво ли да очаква от цветята,

изгрели в слънце твоето момиче,

щом къса листчетата със словата:

"Обича ме, не ме обича..."



Тук-там и детелина четрилистна

от купчината с цветове наднича.

Надежда за любов тя носи чиста

с: "Обича ме, не ме обича..."



И само ароматът им въздиша

със щастие до края да нарича

стиха, във който мога да напиша:

"Обичам го и ме обича!"