Мое мило, реално момче,

конче мое със звезда на челото!

Всяка вечер към теб ме влече,

чувство нежно, но не за в леглото,



дето прави със нас чудеса

и дарява любовни вселени.

Туй е жажда на сън, без да са

две стихии добре укротени.



Непознато и щуро момче,

дето лъжеш ме в късните доби,

ти оставаш си нощно щурче,

зажадняло за чуждата обич.



И ми пращаш, макар отдалеч

различими и бурни сигнали.

И любов - пълна с огън и сеч

за сърца по взаимност копняли.



Мое палаво, лудо момче,

колко мой ще си още не зная.

Но към теб, все към теб ме влече

на неизказаното безкрая.