Една душа си имам и за лошите

и за добрите дни - със име щастие.

Отвръща погледа си тя от пошлото

и ми дарява светлина на части.



Навикнала с невидими причастия,

за чувствата безмилостно разказва.

Не ми ли стигат другите нещастия

та Господ и с любов да ме наказва?