Сапфирено небето още свети,
нанизало звездите си мъниста.
Пробягват пълните с живот планети,
и не една и две, а цели триста.

Разпръснати на парсеци* далечни,
разделят ги светлинните години.**
Звездите им ги сгряват като печки,
накладени през дни на дълги зими.

Една от тях обаче зеленее,
въздишайки сред сините морета.
Земя се тя нарича и на нея
животът се обагря все по-цветно.

Природата дарява я обилно
с цветя и други хиляди животи.
Земята обработва хлорофила,
пътувайки с космическата флота.

Отгоре жълто слънцето помага
да събере частиците си въздух.
Ядрото вътре в нея - жива магма -
тупти, като сърце със пулс забързан.

*   -парсек - /паралакс от една дъгова секунда/ - мерна единица за разстояние, приблизително равна на 3,26 светлинни години;

** - светлинна година - единица за дължина или разстоянието, което изминава светлината за една година във вакуум. Използва се в астрофизиката за измерване на разстояния между звезди и галактики. Приблизително равна на
9 460 730 472  581 км.