Настъпва денят на Светата Елена
под знака на огнени страсти.
Водата се стопля, тревата смутена
променя цвета си опасно.

А нощем, когато луната изгрява,
започвам аз танц нестинарски,
на рудини с тлееща жива жарава,
далече от пътища царски.

Стаена сред горски зелени шубраци
танцувам сред огън ламбада.
И дебне ме фенкис, във тъмното кацнал,
в нощта ми творящ серенада.

Открила с душата любовния смисъл,
разпалвам пожарите ярки.
В такава нощ пламъка галя и искам
да бъда докрай нестинарка.