По-жива съм от живите,
по-мъдра съм от мъдрите.
Аз сънищата, дивите,
не ги деля със мъртвите.

На лавата с вулканите,
кръв от сърцето, земното,
изригвам мощно с гамите
на музика - последната.

Аз скитам из вселените,
броя там мъглявините.
На космоса във вените
безумен смисъл скрит е.

По- жива съм от живите,
по-мъдра съм от мъртвите.
Най-истински щастливите
са чакащите жътвата,

на словото, израснало,
доволно до амнезия.
Естети на прекрасното,
превърнати в Поезия!