В шумтленето на тревите,

в жуженето на звезден рой,

сред битието нейде скрита

аз искам да си само мой.

Дали обаче е възможно

сред виковете на щурци,

да чувствам върху мойта кожа

дланта от свилени конци?

Дали все още е възможно

с любовно-живата вода

и с четката на стар художник

да сложиш огнена следа

върху перчема ми извезан

с един космически покой?

Преди напълно да изчезна,

аз искам да си само мой!

Когато в сънища засмяна

се мъдри лунната ламя,

тогава искам да остана

до края – влюбена жена.