И бяла, и влюбена - толкова крехка -
от други събития спомен...
Намятам връз себе си алена дреха,
притихвам във образ бездомен.

И бягам към вашия сън - поетеса,
която химери разбива.
В мен демони три са стаени, но те са
добри и в ума ми се скриват.

А ведрото утро, когато пролази
със хлад върху голата кожа,
рисувам аз себе си с мощни талази
от думи, със чар на художник.

Прогонват ме нощем от сънища с песни...
И бягам - не търся заблуди.
За вас ще остана една поетеса,
със стихове дето се люби!