Ще бъда аз твоя, не го ли разбра?
Дори във усое, сред някой шубрак,
Където разкрити и двамата с теб
ще сме за пчелите, събиращи мед.

Свидетели ще са ни само цветя
и горски принцеси ще сме с пролетта.
Дали ще се случи туй всичко през май?
Там горският ручей ще шепне безкрай

най-влюбени думи за теб и за мен,
а в ланшната шума ще никне невен.
На път самодивски израсъл е сам.
Ти само поискай – любов ще ти дам!
 

Дръзко е и това ми допада много, Руми.
Благодаря ти!

Тя, дързостта, май ни е останала само в стиховете! И аз ти благодаря, че наминаваш!