Във моя сън ти гост си често.
Ти в твоя сън допускаш ли ме?
Реших - и си отидох честно.
Безчестно е да носиш име,

кристали във което пукват
със звук на сребърни звънчета.
Във името ми всяка буква
си има място с глас отчетлив.

И името ми носи символ
на много румени надежди.
До края ми ще бъде силно,
наметнало мечти-одежди.

А името ми е поляна,
с разпукнат цвят на рози нежни.
Така съм кръстена - Румяна -
да нося радостта безбрежна

във полета на волна птица,
докоснала с криле зенита.
Аз в твоя сън като искрица
припламвам ярко ...и отлитам.