Сред святостта на аязмото,

сред шепота на ланшна шума,

под сенки, шарещи везмото

от стъпки върху морни друми,

минавам крехка по поляни

с разцъфнали божури диви,

залисана и замечтана

прегазвам парещи коприви.

Бера калина и тинтява -

растенията самодивски -

редя венец и си припявам,

да са ми здрави всички близки,

във старописани легенди

със светлината ще ги раждам.

И сенките им неизменно

във стиховете си ще вграждам.