Теб те нямаше. Въпреки всичко

ти присъстваше, даже незримо.

Беше в хора на горските птички,

беше с мене във избата с вино.




Всяка вечер до мене лежеше,

отпечатваше своите устни

върху устните ми и гореше

нощем в нас неизтляващо чувство.




Във града на игривото вино,

в романтичния мъничък Мелник,

други двама там пак ще ги има

след години на болки безмерни.