Чудо е - магнолия до бор, северът до юга.

Сякаш зноя към студа ласкави ръце протяга.

Към прегръдката му се стреми като палава съпруга,

подир вятъра горняк листите й с обич бягат.


Чудо е - гигант до красота, плод до цвят разкошен.

Всъщност нашата земя странни чудеса създава.

Извисява се до крехкостта борът с порив мощен,

а магнолията с жар обичен поклон му прави.