Да спиш на люлка под звездите
и вселената да ти е гост,
а спътниците да прелитат
по орбитите си като по мост,
да те обхваща сладка дрямка,
преди да влезеш в слънчев дом
и еньовската житомамка
ума си да дари на ром.
А той самият - светъл бродник
поел е пътя си напет.
В такава нощ е невъзможно
да си останеш ти поет...
Тъй житомамницата с рома
прихванати ръка в ръка
се скитат по света огромен
и го спасяват от тъга... 

'Да спиш на люлка под звездите
и вселената да ти е гост'

ГОЛЯМО! Харесвам!

Благодаря за вниманието, Анди! Наминавай пак, ше ми е приятно.