Няма никога да те потърся...
Няма ти да се сетиш за мене...
Ситен пясък очите ми ръси,
а по гърлото лепнат полени.

ЕКГ-то на органа вляво
не отчита дали те обичах.
То тупти, ала ритъмът вяло
те отрича, отрича, отрича...

Няма повече да те потърся...
И едва ли за мен ще се сещаш...
Беше краят болезнено скъсан.
И догарят сакралните свещи...