Постинг
01.07.2011 10:58 -
Лунно
Пак извезва луната в прозореца гоблени
и бродира със свилена нишка.
Кът заформя с картини в ъглщте заоблени,
кът от звездни мечти и въздишки.
А в индигово-синята вис като с ладия,
извървяла спиралата Млечна,
урион е гребецът, докоснал се с младия
път в око на всемира извечен.
И заплитат със челюсти в тъмното паяци
от лъчи лунни люлки светлинни.
Като сянка случайна прелита във стаята
всеки спомен на мойте години.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.