Постепенно ще се науча
да оцелявам без тебе.
Животът е като зло куче,
като счупен зъбец на гребен.
Във мен не затвори рана
като антиацидно хапче.
Отсъствието ти постоянно
превърна се в сън натрапчив.
Отсъствието ти ме стигна
като буря насред полето.
Дали слънце в мене изригна
и ми отнесе сърцето?
Душата си в стих изплаках,
а ти не разбра изобщо.
Без теб ще живея някак
хиляда и една нощи.
Без теб ще я карам тепърва
и плахо, и неусетно.
В нощта хиляда и първа
дано за мене се сетиш.