От птичите си песни ще ти дам,
за да открием с тебе синевата.
С усмивката ти свята, като в храм
ще вляза, за да видя светлината,

която от сърцето ти струи,
туптящо под обстрела на синкопа.
Дори в предверието да стоиш,
ще спра до теб и със юмрук ще хлопам,

додето през желязната врата,
не се покажеш, за да влезем двама.
И там ще те науча с любовта,
как да останеш на сърцето в храма.