„От какво се прави ливада?
 Нима не знаеш?
 Трева-
 и една пчела…”

 Емили Дикинсън /превод Цветан Стоянов/

Една пчела доведе пролетта,

забързана, задъхана и ранна.

Тя в себе си бе скрила сладостта

със меден дъх  божествената мбнна.

Жужеше разтреперана, далеч

от близките пчели и от пчелина.

Към някакъв натрапник като меч,

насочи жилото си, но отмина.

Потърси върху нежен дрянов цвят

нектар, та радостта си да нахрани.

Опияни я слънчев аромат,

че слънце я целуна отзарана.

И светла, като ярък златен лъч,

тя въздуха треперещ с вик прободе.

И песента си вля сред  детска глъч,

защото пролетта я съпроводи.