Защото е измислица безшумна,
прикрила лик зад облак от надежди,
луната вместо тебе ме целуна
и залюля ме с цялата си нежност.

И песен тананикайки, без думи,
тя плуваше в небесната безбрежност.
Луната вместо тебе ме целуна
за лека нощ, със цялата си нежност.

Понеже се разхождаше по друма
на приказната обич без враждебност,
луната вместо тебе ме целуна
и приласка ме с цялата си нежност.

Едва ли е достатъчно безумно
да си мечтая в лунна безметежност,
как вместо нея ти ще ме целунеш
и ще ме любиш с цялата си нежност. 

Браво! Прекрасно е написано!

Благодаря!