По мотиви от стиха на Нели Никова
“Спектакъл”

Ти бе моята синя луна.
Аз съм твоя измислен спектакъл.
Тъжен отглас от чужда вина
ме издигнаха в ранг на оракул.

Ти бе моята болка и страх,
аз съм слънце, което изстива.
Топлих дълго, огнище ти бях,
а сега просто тъй си отивам.

Ти бе моят копнеж във оранж,
аз съм свещ, угасена от вятър.
Летен порив на летния плаж
задушиха искрата, която

само с твойто неистово „Да”!
щеше да се превърне във пламък.
Бях за тебе една свобода,
кацнала върху твоето рамо…

Ти бе моята синя луна,
аз за тебе коя бях по-точно?
С отразена от теб светлина
свети в тъмното огън оброчен…