„Заведи ме, любими, на другия бряг,
в царството на мечтите,
там, където със лунния впряг
ще достигнем звездите…”
„Сън” – Таня Матеева

Заведи ме на другия бряг,
не насън, а наяве.
Ще разпръснем горещия мрак,
петачето ще забравим
на лодкаря да заплатим.
Дай му не грош, а жълтица!
Нека свети над нас, сякаш с лимб
новата лунна свещица.
Нека всички звездици в захлас
да пеят и да бленуват.
Ти и аз… И последният валс.
Като с принц ще изтанцувам.
Неусетно във нула часа
ще си разместят местата
досегашните три чудеса…
А ти ще ме поизпратиш,
за да минем по мост от лъчи,
ще свети с обич реката.
Че ще си само мой, изречи,
с лунно цвете в ръката.
И после…ти ми го поднеси
не насън, а наяве.
То ще грее във мойте коси
сплетено с рози и здравец.