Моя малка, ти пак се усмихваш,
а небето над тебе се смее.
Нека вашият смях да не стихва,
като песен на дрозд да се лее!

Моя малка, а всъщност голяма,
подари ми ти свойта усмивка!
Много пъти на моето рамо
си поделяла дъх под завивка.

Моя малка, дали ще запомниш,
колко песни за теб съм изпяла?
Много други деца са бездомни
или страдат от чужда раздяла.

Моя малка, но вече стихия,
пламък в погледа луд на мъжете!
Позволи ми в стиха да откриеш,
как ти давам смеха на небето.