В стародавни времена на хълма
се издигал женски манастир.
С кули, недостъпен и безмълвен,
правел го зидът му в тази шир.

Горе, под калето римско, в бяло,
в утрините, мъжки манастир
будел се под звуци на клепало,
за живот аскетски най-подир.

На Петрувден двата манастира
правели за хората курбан.
Господ отдалече ги събирал,
с вярата им в святия си храм.
…………………..

В манастира прелестна девица
врекла вярата си във копнеж
за живот, свободен като птица,
литнала в греховния кипеж.

Хубава била като икона –
със очи зелени и коси,
сплетени под шарфа на Мадона,
на морал пазителка красив.

Само че, увлякла се горещо
по монаха, яздещ върху кон.
Заредили се любовни срещи,
тайни, под небесния балкон.

Сбрала съд монашески камбана,
бил съветът властен и жесток.
Нямала тя право да застане
с рожбата си пред света и Бог.

Тръгнала… Със слънце от Балкана,
гледат вкаменени и до днес,
Конникът, Мадоната, керванът
от монаси, мислещи за чест.